Отминала любов
Закачих на сивия таван
изсъхнал стрък иглика!
Остана да виси там той със часове,
а погледът ми, вперен в него, дълго тъй остана!
Малките листенца,
тъй жално са замръзнали -
изсъхнали и сбръчкани,
без капчицa живот!
Тъй и нашата любов изтина,
изгоря и вече е огромен айзберг!
Мислех си, че те обичам,
но оказа се лъжлива моята любов!
Мислех си, че ме обичаш,
а оставяш ме на хора зли!
Не си ли спомняш,
ти изсъхнал стрък иглика,
как растеше волен във полето?
Не си ли спомняш как човекът,
който мислех, че обичам,
те откъсна и закичи в моите коси!
Не си ли спомняш нежните му длани
как докосваха случайно твоите листа,
опитвайки се да се насладят на всяка част от мен!
И без да забележим,
нито аз и нито той,
как твойте цветове посърнаха и онемяха!
Сега не знам какво е любовта,
сега не знам,
изобщо спирала ли е на нашата врата!
Очите ми
безчувствени към теб остават,
а устните ми не желаят твоите
дори и във съня!!!
Не ме ли виждаш,
ти изсъхнал стрък иглика,
как измамена от любовта,
стоя спокойна и те гледам!
Но дори и спомените,
които ти пробуждаш,
остават твърде чужди
за студеното ми, камено сърце!!!!
13.06.2002г.
гр. София
изсъхнал стрък иглика!
Остана да виси там той със часове,
а погледът ми, вперен в него, дълго тъй остана!
Малките листенца,
тъй жално са замръзнали -
изсъхнали и сбръчкани,
без капчицa живот!
Тъй и нашата любов изтина,
изгоря и вече е огромен айзберг!
Мислех си, че те обичам,
но оказа се лъжлива моята любов!
Мислех си, че ме обичаш,
а оставяш ме на хора зли!
Не си ли спомняш,
ти изсъхнал стрък иглика,
как растеше волен във полето?
Не си ли спомняш как човекът,
който мислех, че обичам,
те откъсна и закичи в моите коси!
Не си ли спомняш нежните му длани
как докосваха случайно твоите листа,
опитвайки се да се насладят на всяка част от мен!
И без да забележим,
нито аз и нито той,
как твойте цветове посърнаха и онемяха!
Сега не знам какво е любовта,
сега не знам,
изобщо спирала ли е на нашата врата!
Очите ми
безчувствени към теб остават,
а устните ми не желаят твоите
дори и във съня!!!
Не ме ли виждаш,
ти изсъхнал стрък иглика,
как измамена от любовта,
стоя спокойна и те гледам!
Но дори и спомените,
които ти пробуждаш,
остават твърде чужди
за студеното ми, камено сърце!!!!
13.06.2002г.
гр. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеф Всички права запазени
