Отминала любов
Закачих на сивия таван
изсъхнал стрък иглика!
Остана да виси там той със часове,
а погледът ми, вперен в него, дълго тъй остана!
Малките листенца,
тъй жално са замръзнали -
изсъхнали и сбръчкани,
без капчицa живот!
Тъй и нашата любов изтина,
изгоря и вече е огромен айзберг!
Мислех си, че те обичам,
но оказа се лъжлива моята любов!
Мислех си, че ме обичаш,
а оставяш ме на хора зли!
Не си ли спомняш,
ти изсъхнал стрък иглика,
как растеше волен във полето?
Не си ли спомняш как човекът,
който мислех, че обичам,
те откъсна и закичи в моите коси!
Не си ли спомняш нежните му длани
как докосваха случайно твоите листа,
опитвайки се да се насладят на всяка част от мен!
И без да забележим,
нито аз и нито той,
как твойте цветове посърнаха и онемяха!
Сега не знам какво е любовта,
сега не знам,
изобщо спирала ли е на нашата врата!
Очите ми
безчувствени към теб остават,
а устните ми не желаят твоите
дори и във съня!!!
Не ме ли виждаш,
ти изсъхнал стрък иглика,
как измамена от любовта,
стоя спокойна и те гледам!
Но дори и спомените,
които ти пробуждаш,
остават твърде чужди
за студеното ми, камено сърце!!!!
13.06.2002г.
гр. София
изсъхнал стрък иглика!
Остана да виси там той със часове,
а погледът ми, вперен в него, дълго тъй остана!
Малките листенца,
тъй жално са замръзнали -
изсъхнали и сбръчкани,
без капчицa живот!
Тъй и нашата любов изтина,
изгоря и вече е огромен айзберг!
Мислех си, че те обичам,
но оказа се лъжлива моята любов!
Мислех си, че ме обичаш,
а оставяш ме на хора зли!
Не си ли спомняш,
ти изсъхнал стрък иглика,
как растеше волен във полето?
Не си ли спомняш как човекът,
който мислех, че обичам,
те откъсна и закичи в моите коси!
Не си ли спомняш нежните му длани
как докосваха случайно твоите листа,
опитвайки се да се насладят на всяка част от мен!
И без да забележим,
нито аз и нито той,
как твойте цветове посърнаха и онемяха!
Сега не знам какво е любовта,
сега не знам,
изобщо спирала ли е на нашата врата!
Очите ми
безчувствени към теб остават,
а устните ми не желаят твоите
дори и във съня!!!
Не ме ли виждаш,
ти изсъхнал стрък иглика,
как измамена от любовта,
стоя спокойна и те гледам!
Но дори и спомените,
които ти пробуждаш,
остават твърде чужди
за студеното ми, камено сърце!!!!
13.06.2002г.
гр. София
© Стеф All rights reserved.
