Отминали мигове
Отминали мигове
Ти дойде и си отиде,
изгуби сред толкова лица,
но все още помня твоята усмивка -
неземна, несравнима - изуми ме!
Срещам те пак случайно, но
разбираш ли, не искам да те виждам.
Преобръщаш ми живота и ме
връщаш там, където някога живях.
А там бе толкова красиво,
толкова прекрасно, любвеобвилно.
Но щом си спомня се давя в сълзи -
грозни, непорочни, горчиви.
Не желая нищо аз от теб,
дори да ме докосваш,
защото разгаряш жарта и
става пожар, а огънят гори, изгаря, убива!
Живей! Усмихвай се!
Така желая ти да си щастлив,
да виждам как се смееш,
но през моите очи.
Затова прости!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мирослава Иванова Всички права запазени
