Отминали мигове
Отминали мигове
Ти дойде и си отиде,
изгуби сред толкова лица,
но все още помня твоята усмивка -
неземна, несравнима - изуми ме!
Срещам те пак случайно, но
разбираш ли, не искам да те виждам.
Преобръщаш ми живота и ме
връщаш там, където някога живях.
А там бе толкова красиво,
толкова прекрасно, любвеобвилно.
Но щом си спомня се давя в сълзи -
грозни, непорочни, горчиви.
Не желая нищо аз от теб,
дори да ме докосваш,
защото разгаряш жарта и
става пожар, а огънят гори, изгаря, убива!
Живей! Усмихвай се!
Така желая ти да си щастлив,
да виждам как се смееш,
но през моите очи.
Затова прости!
© Мирослава Иванова All rights reserved.
