Отминали тъги
Отминали тъги
На есента листата плачат,
със мен, със теб, с отминали тъги,
по небосклона все ги влачим
и газим, клети, своите дъги.
И газим обич, газим чувства,
прехвърчат, злобни, дяволски искри
и крием се зад смешно русло,
улисани във някакви игри.
Улисани от мисли грозни,
разтърсени от тежка суета,
рисуваме смъртта - помпозно
и грачи тя в рефрен със любовта.
Рефрен за нашите надежди
потъпкани от лудите - тежи,
че никои сме и нищо не е важно,
че пътят стръмен е и... О, лъжи!
А стръмно не е - липсва воля,
проклети сме от болките си пак.
А вън вали и зад завоя
ни чака онзи, недочакан бряг.
И чакат всичките надежди
щастливи, топли, сбъднати са там,
а ние толкова прилежно
ги стискаме във гърлото от срам.
Но моля те, не се се срамувай
от мен, от теб, от минали тъги.
Със обичта във смях лудувай.
И моята във себе си пази.
Агапея Полис
(ноември 2011г.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Агапея Полис Всички права запазени
