agapeiya_polis (Агапея Полис)
122 619
Jan 31, 2012, 10:25 AM

Отминали тъги 

  Poetry » Other
846 0 5

 



Отминали  тъги



На есента листата плачат,

със мен, със теб, с отминали тъги,

по небосклона все ги влачим

и газим, клети, своите дъги.


И газим обич, газим чувства,

прехвърчат, злобни, дяволски искри

и крием се зад смешно русло,

улисани във някакви игри.


Улисани от мисли грозни, 

разтърсени от тежка суета,

рисуваме смъртта - помпозно

и грачи тя в рефрен със любовта.


Рефрен за нашите надежди

потъпкани от лудите - тежи,

че никои сме и нищо не е важно,

че пътят стръмен е и... О, лъжи!


А стръмно не е - липсва воля,

проклети сме от болките си пак.

А вън вали и зад завоя

ни чака онзи, недочакан бряг.


И чакат всичките надежди

щастливи, топли, сбъднати са там,

а ние толкова прилежно

ги стискаме във гърлото от срам.


Но моля те, не се се срамувай

от мен, от теб, от минали тъги.

Със обичта във смях лудувай.

И моята във себе си пази.



Агапея Полис

(ноември 2011г.)

 

 

© Агапея Полис All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??