Отминавам всяка дума
Отминавам всяка дума и хула.
И очите си, вече затварям,
да не гледам, как се изричат...
ако можех и да не чувам.
После тихо във себе си казвам,
нищо, нали все пак са само думи,
ала когато самичка остана,
онемялата болка крещи.
Безгласно изрича надежди,
те превръщат се в малки звезди...
и изливат се ручеи чисти
път намерили в моите очи.
А нали ги затварях, за да не виждат.
И усмихвах се, за да не боли.
Как не искам, другите да разбират,
всяка рана, колко дълго кърви...
Затова отминавам, вече невиждаща,
оглушах от обиди... и по-добре.
Всяка звезда на небето премигваща,
е надежда, за преболяло сърце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
