Отминавам всяка дума и хула.
И очите си, вече затварям,
да не гледам, как се изричат...
ако можех и да не чувам.
После тихо във себе си казвам,
нищо, нали все пак са само думи,
ала когато самичка остана,
онемялата болка крещи.
Безгласно изрича надежди,
те превръщат се в малки звезди...
и изливат се ручеи чисти
път намерили в моите очи. ...