31.08.2007 г., 22:05

~Отминаващ

819 0 2
~Подминават ме дни,месеци,години.
Нищо ново..очите не са открили.
Денят изгрява и в сянка се скрива.
А душата ми всеки миг - пустиня.

Отминаваш ме един,два,пъти сто.
Устните пресъхнали..Не питат "Защо?"
Ни старея,ни се подмладявам.
Заклещена в миналото - полудявам.

Ръце отминаващи.Очи навяващи тъга.
Прегръдки забравени.Отхвърлени слова.
Причини хиляди.Но достойна ни една.
Ти просто тръгна си..И остави ме сама.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Въздействащо!
  • Много е силно и искрено. Харесва ми стила ти не само на писане, но и на рисуване

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...