31.08.2007 г., 22:05 ч.
~Отминаващ
~Подминават ме дни,месеци,години.
Нищо ново..очите не са открили.
Денят изгрява и в сянка се скрива.
А душата ми всеки миг - пустиня.
Отминаваш ме един,два,пъти сто.
Устните пресъхнали..Не питат "Защо?"
Ни старея,ни се подмладявам.
Заклещена в миналото - полудявам.
Ръце отминаващи.Очи навяващи тъга.
Прегръдки забравени.Отхвърлени слова.
Причини хиляди.Но достойна ни една.
Ти просто тръгна си..И остави ме сама.
Нищо ново..очите не са открили.
Денят изгрява и в сянка се скрива.
А душата ми всеки миг - пустиня.
Отминаваш ме един,два,пъти сто.
Устните пресъхнали..Не питат "Защо?"
Ни старея,ни се подмладявам.
Заклещена в миналото - полудявам.
Ръце отминаващи.Очи навяващи тъга.
Прегръдки забравени.Отхвърлени слова.
Причини хиляди.Но достойна ни една.
Ти просто тръгна си..И остави ме сама.
© Васи Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Въздействащо!
-
Много е силно и искрено. Харесва ми стила ти не само на писане, но и на рисуване
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
