Aug 31, 2007, 10:05 PM

~Отминаващ

  Poetry
822 0 2
~Подминават ме дни,месеци,години.
Нищо ново..очите не са открили.
Денят изгрява и в сянка се скрива.
А душата ми всеки миг - пустиня.

Отминаваш ме един,два,пъти сто.
Устните пресъхнали..Не питат "Защо?"
Ни старея,ни се подмладявам.
Заклещена в миналото - полудявам.

Ръце отминаващи.Очи навяващи тъга.
Прегръдки забравени.Отхвърлени слова.
Причини хиляди.Но достойна ни една.
Ти просто тръгна си..И остави ме сама.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васи All rights reserved.

Comments

Comments

  • Въздействащо!
  • Много е силно и искрено. Харесва ми стила ти не само на писане, но и на рисуване

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...