Отминават дните ни
ОТМИНАВАТ ДНИТЕ НИ
Отминават дните ни крилати
и препускат като буен впряг напред.
Накъде ли любовта ще ни изпрати
в този свят, от толкова злини обзет?
Все си мисля за онази късна есен,
към която с тебе шеметно вървим.
Все си мисля за онази нежна песен,
за която светли спомени таим!
Вярвам аз, че тази песен ще остане
и сърцата с нея вечно ще горят.
И макар да тлее вече младостта ни,
като песен ще преминем този свят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радко Стоянов Всички права запазени
