ОТМИНАВАТ ДНИТЕ НИ
Отминават дните ни крилати
и препускат като буен впряг напред.
Накъде ли любовта ще ни изпрати
в този свят, от толкова злини обзет?
Все си мисля за онази късна есен,
към която с тебе шеметно вървим.
Все си мисля за онази нежна песен,
за която светли спомени таим!
Вярвам аз, че тази песен ще остане
и сърцата с нея вечно ще горят.
И макар да тлее вече младостта ни,
като песен ще преминем този свят!
© Радко Стоянов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
