ОТМИНАВАТ ДНИТЕ НИ
Отминават дните ни крилати
и препускат като буен впряг напред.
Накъде ли любовта ще ни изпрати
в този свят, от толкова злини обзет?
Все си мисля за онази късна есен,
към която с тебе шеметно вървим.
Все си мисля за онази нежна песен,
за която светли спомени таим!
Вярвам аз, че тази песен ще остане
и сърцата с нея вечно ще горят.
И макар да тлее вече младостта ни,
като песен ще преминем този свят!
© Радко Стоянов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
