Отначало - до безкрай
Пожелай си да дойда - ще бъда до теб до безкрая.
Пожелай си да бъда - ще бъда горчив идеал.
Помечтай за доброто, да мога и аз да мечтая.
Целуни ме за сбогом и утре без мен ще си цял.
Прегърни ме наужким - дори да съм просто завивка.
Докосни тишината на светлата пълна луна.
Помечтай да съм цяла и аз, вместо тъжна усмивка.
Да се срещнем отново край изгрева - нежна вълна.
Покопней още малко - завинаги пак ще съм твоя.
Но за миг ме почакай, не искай от мен вечността -
аз съм просто прашинка измита сънливо в пороя,
но достигнах до вечност зад малка вълшебна врата.
Пропилей още малко копнежи по мен и ме стопляй
с обещания тихи за вечна и вярна любов.
Аз съм с теб, а без теб са сребристи раздърпани вопли.
Няма мен в ежедневния сивкав и мрачен разбор.
Да мечтая е всичко - дори да си все невъзможен.
Да забравя реалното ти ме научи, сълзи
в очите нощуват от време на време, но роза
от изгрев, и лято, и време в небето пълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
