20.02.2020 г., 16:20

Отнета даденост

800 8 16

Години даденост,

пропити с болка.

Тъга в очите на

разплакан ден.

Отнета радост.

Мъка и тревога.

Самотна нощ 

в живот студен.

Неоценена обич

и сърце разбито.

Очите нажалени,

изгоряла свещ.

Ти беше всичко!

Душа и тяло.

В света ми малък,

ала тъй горещ.

Но ти избра.

Не се замисли.

Да бъдеш другият,

различен мъж.

Аз бях ти дадена,

не те отричах.

Жена за слънце,

не за дъжд.

Но днес отнетата,

тогава даденост.

Усмихва се! 

В очите ѝ звезди.

А ти различният,

тогава с егото.

Самотен си 

и липсата вали...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...