Отнета даденост
Години даденост,
пропити с болка.
Тъга в очите на
разплакан ден.
Отнета радост.
Мъка и тревога.
Самотна нощ
в живот студен.
Неоценена обич
и сърце разбито.
Очите нажалени,
изгоряла свещ.
Ти беше всичко!
Душа и тяло.
В света ми малък,
ала тъй горещ.
Но ти избра.
Не се замисли.
Да бъдеш другият,
различен мъж.
Аз бях ти дадена,
не те отричах.
Жена за слънце,
не за дъжд.
Но днес отнетата,
тогава даденост.
Усмихва се!
В очите ѝ звезди.
А ти различният,
тогава с егото.
Самотен си
и липсата вали...
© Цветето Б. All rights reserved.
