ЕТИОЛОГИЯ НА САМОТАТА

XLVIII. …ОТНОВО ДА БЪДЕМ ЧОВЕЦИ

Благодатната почва за покълване 

на Словото Божие

е душата на грешника

най-върл.

Семето й

с разкаяние се полива,

с молитва се огрява, 

с изповед изкласява,

с опрощение захлебва!…

Там, където 

материалното е сключило въси* 

и ламтежът пищи -

непобедим,

от Хлевоустия заченат,

милосърдието е необходимо

като въздуха нам,

като хляб

богобоязливостта ни,

като кръв човечността, 

закодирани не с “простотата”

на съвременните технологии,

а с неразгадаемото ДНК-а

на любовта,

дарена ни свише…

“Изгубена в превода”,

на житейските заблуди,

“Галактически стопаджия” - 

без билет,

в черната дупка на илюзиите ни,

че сме всесилни,

в “Хрониките” на душите ни,

като в “Нарния” на сърцето ни

тя търси последната спирка,

да ни откара, блуждаещи,

към дестинацията на спасението…

Недейте да я отпращате,

да я откупувате с пари

като от децата си - 

липсата на бащинство;

от съпругите - 

липсата на мъж,

от родителите - 

липса на син;

от Родината - 

липсата на родолюбие.

Запалената вощеница на добротата,

макар и тънка,  е отлята крепка

в свещоливниците на духа ни,

в скрипторията на умовете ни,

не в сумрачния ни Свети Синод!

Тя е кремъчната ни твърдост,

устояла безропотно

през теглилата на много ига:

Византийско; Османско; Съветско…

шепичка златен нанос,

филтрирана от ситото на

добродетелта ни!

Ще дръзнете ли я отдели 

от тинята на угодничеството?!

Само тогаз аз, ти и вразите ни

ще се побратимим, 

но не в подобие на комуни, 

евро и атлантически алианси,

а в изконната си същност 

да сме люде!

Далече, много далеч

от Американските задкулисия,

Еврейските предателства

и агресията на путинистите!…

Отново в единение 

със същността на зачатието ни:

с Отца, Сина и Духа,…

но само, когато успеем

отново да бъдем човеци!

02.03.2024 г.

Владислав Недялков

Б.а. *въси - остар., диалект. - вежди;