Отново е пролет....
Отново е пролет, а тебе те няма.
Не виждаш как слънцето грее за нас.
Как кичат се клоните в цветна премяна
и птиците в тях чуруликат в захлас.
Отново живот се възражда. Отново
сезонът е младост. Небето простор.
Възпяват поети с възвишено слово
дните изпълнени с чиста любов.
Отново преливат от обич реките.
В очакване лудо прегръщат брега.
Хлапакът южняк от полето долита
и гали с усмивка всички деца.
Отново гората със радост облича
зелената дреха, тъй модна сега.
Морето пенливо тихо въздиша
в очакаване то е след зимата зла.
Отново е пролет, а тебе те няма
да вдишаш уханните свежи цветя.
Затуй нарисувах ти рози в замяна,
чрез Бог, мойта обич да ти поднеса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
