Vanillaorhid (Елена)
23 30
15.06.2008 г., 15:40 ч.

Отново на линия 

  Поезия » Философска
732 0 3

Събличам бавно

мислите си

от умората

на отминалите

сиви дни.

И ето ме пак

сред нереалните

истински хора.
С два-три

слънчеви лъча

си закърпвам

усмивката.

В лицето

си плисвам

няколко

струйки дъжд

за пикантност

и свежест.
Липов чай в чаша

с весела картинка
и надпис "щастлива",
без да го търся,
блясъка в очите

ми връща.

Вземам си шепа

от любимите думи.
Нарочно изхвърлям
всички вчерашни мисли

като костилките

от череши.
Мястото на срещата
непроменено е.

Смях отсреща.
На линия съм.
Отново.

© Елена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??