Отново на линия
Събличам бавно
мислите си
от умората
на отминалите
сиви дни.
И ето ме пак
сред нереалните
истински хора.
С два-трислънчеви лъча
си закърпвам
усмивката.
В лицето
си плисвам
няколко
струйки дъжд
за пикантност
и свежест.
Липов чай в чашас весела картинка
и надпис "щастлива",
без да го търся,
блясъка в очитеми връща.
Вземам си шепа
от любимите думи.
Нарочно изхвърлям
всички вчерашни мисликато костилките
от череши.
Мястото на срещата
непроменено е.Смях отсреща.
На линия съм.
Отново.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
