Vanillaorhid (Елена)
23 30
Jun 15, 2008, 3:40 PM

Отново на линия 

  Poetry » Phylosophy
733 0 3

Събличам бавно

мислите си

от умората

на отминалите

сиви дни.

И ето ме пак

сред нереалните

истински хора.
С два-три

слънчеви лъча

си закърпвам

усмивката.

В лицето

си плисвам

няколко

струйки дъжд

за пикантност

и свежест.
Липов чай в чаша

с весела картинка
и надпис "щастлива",
без да го търся,
блясъка в очите

ми връща.

Вземам си шепа

от любимите думи.
Нарочно изхвърлям
всички вчерашни мисли

като костилките

от череши.
Мястото на срещата
непроменено е.

Смях отсреща.
На линия съм.
Отново.

© Елена All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??