Отново на линия
Събличам бавно
мислите си
от умората
на отминалите
сиви дни.
И ето ме пак
сред нереалните
истински хора.
С два-трислънчеви лъча
си закърпвам
усмивката.
В лицето
си плисвам
няколко
струйки дъжд
за пикантност
и свежест.
Липов чай в чашас весела картинка
и надпис "щастлива",
без да го търся,
блясъка в очитеми връща.
Вземам си шепа
от любимите думи.
Нарочно изхвърлям
всички вчерашни мисликато костилките
от череши.
Мястото на срещата
непроменено е.Смях отсреща.
На линия съм.
Отново.
© Елена All rights reserved.
