Отново не успях
Онази вечер аз отново те видях със нея.
И от тогава, загледана някъде във мрака, виждам само вас.
Как докосваш нейното лице,
как прокарваш пръсти през косата й,
как нейните устни се впиват в твоите отново и отново.
И след всяка ваша целувка дъхът ми спира,
сърцето ми едвам събира сили да тупти.
Но аз те виждам там във тъмнината.
Гъст облак от дим очертава контурите на лицето ти.
И аз усещам, че и ти ме гледаш, но...
Защо мълчиш, защо не идваш ти при мен?
Ти се обръщаш и отново нежно я прегръщаш.
И аз прехапвам устни пак от болка.
И усещам соления вкус на кръвта, изтичаща от моята уста.
Избърсвам я и продължавам да те следвам с поглед,
но твоят от мене бяга и гледа встрани.
И ето, ти си тръгваш, след тебе тръгвам и аз.
Не ме интересува, че тя е зад теб,
аз трябва до последно да те гледам,
трябва най-накрая да говоря с теб.
Но някой ме блъска - аз падам и стоя сама на земята
и виждам как ликът ти се губи в тълпата.
Вече те няма.
Загубих те и този път!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ива Всички права запазени
прегръщам те и се усмихни
