15.05.2006 г., 8:01

ОТНОВО САМО МЕЧТИ

887 0 0

САМО МЕЧТИ

 

Не вярвах,че толкова много боли.

Не осъзнавах, колко далече си ти.

Не мислех, че сънят ще бяга от мен.

Не знаех, че нощта превраща се в ден.

 

Не забелязвах,как другите живеят.

Не виждах, как около мен се смеят.

Не спирах да се моля отново за нас.
Не смятах, че от мен станал си част.

 

Исках да викам, но нямах глас.

Исках да плача, но нямах сълзи.

Минаваша времето час по час,

в един се превръщаха няколко дни.

 

Исках да избягам, но не знаех къде.

Исках да забравя, но не знаех как.

Исках да останеш, но не те и спрях.

Исках сълзите да скрия, но не успях .

 

И ето! Отново! Заедно в нощта,

се сплели две тела на света!

В гореща преградка докосват се устни!

За бога! Боли! Отново само мечти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пандора Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...