May 15, 2006, 8:01 AM

ОТНОВО САМО МЕЧТИ

  Poetry
885 0 0

САМО МЕЧТИ

 

Не вярвах,че толкова много боли.

Не осъзнавах, колко далече си ти.

Не мислех, че сънят ще бяга от мен.

Не знаех, че нощта превраща се в ден.

 

Не забелязвах,как другите живеят.

Не виждах, как около мен се смеят.

Не спирах да се моля отново за нас.
Не смятах, че от мен станал си част.

 

Исках да викам, но нямах глас.

Исках да плача, но нямах сълзи.

Минаваша времето час по час,

в един се превръщаха няколко дни.

 

Исках да избягам, но не знаех къде.

Исках да забравя, но не знаех как.

Исках да останеш, но не те и спрях.

Исках сълзите да скрия, но не успях .

 

И ето! Отново! Заедно в нощта,

се сплели две тела на света!

В гореща преградка докосват се устни!

За бога! Боли! Отново само мечти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пандора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...