3.08.2007 г., 14:34

Отново щастлива жена

843 0 10
Сълзите капят по лицето бяло.
Няма те до мен.
Сърцето е набраздено - не би оцеляло,
ако не те имам и в този ден.
Не ти ли досвидя да ме оставиш сиротна?
Сираче без късмет.
Никога преди не съм била така самотна.
Никога преди не съм срещала такъв човек.
Ръцете пак към теб се протягат,
но сега там е празнота.
И когато го разбрах, безсилна ги отсякох,
за да не изпитват самота.
Погледа ти нежен не ще ме гледа,
а ще се обърне към друга жена.
А нима бих имала щанса да прогледна?
Ще запазя ли неранени сърцето си и ума?
Устните ти вече не ще ме целуват,
а ще раздават ласки на друга в нощта.
И ето виж ги: всички "приятели" празнуват,
че се разделихме и останах сама.
Но стига! Сълзите си вече спирам.
Прости ми и си отново до мен.
Усмихвам се и болката отмивам.
Ти направи слънчев този ден.

                                 2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрави и на вас!
  • "Прости ми и си отново до мен.
    Усмихвам се и болката отмивам.
    Ти направи слънчев този ден."

    Късметлийка си мила, не на всеки прощават, а колко много от нас желаят точно това Поздрави!
  • хубаво , влюбено !
  • И аз те прегръщам!
  • Бъди,щастлива,миличка!
    Заслужаваш го!!!
    Поздрав и прегръдка,сладуранке!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...