Отново в есента…
Студ носи в пазвата си есента…
С чадър от листопад и сто надежди
съм Скитница с измръзнала душа,
в очите скрила късче синя нежност.
С мъглите гъсти, тя плаши ме сега,
но още пазя слънчоглед в ръцете.
Дърветата изплакват своите листа,
в килима шарен, вятърът ги вплете.
Пак лутам се в пътеки мокри от дъжда,
понесла на ревера си щурчето.
Не ме е страх, че губя се из есента,
защото топло лято пазя във сърцето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
есента си е тук 
