Студ носи в пазвата си есента…
С чадър от листопад и сто надежди
съм Скитница с измръзнала душа,
в очите скрила късче синя нежност.
С мъглите гъсти, тя плаши ме сега,
но още пазя слънчоглед в ръцете.
Дърветата изплакват своите листа,
в килима шарен, вятърът ги вплете.
Пак лутам се в пътеки мокри от дъжда,
понесла на ревера си щурчето.
Не ме е страх, че губя се из есента,
защото топло лято пазя във сърцето.
идва си зима значи...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
