Отново в пепелта
Стоя в тъмната стая сама,
стича се и последната гореща сълза
по така бялото ми лице,
копнеещо милувка поне.
И чудя се аз сега дали само с мене е така?
Чудя се какво ми причини, та сега безсилна да стоя?
Чудя се къде продават се души и възможно ли е моята да се замени?
Кой желае да вземе една изстрадваща душа,
покосена от поредната лъжа,
за поредната "истинска" любов
и че той за нея бе готов.
Мина през мен и сграби той последната искра,
скрита в пепелта.
Но за жалост, когато успя пожара да възпламени,
отново той го погаси...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Захариева Всички права запазени
