Отново за мечтите
ОТНОВО ЗА МЕЧТИТЕ
Кристалните звезди над мен сияят,
но няма да успеят да свалят
от там, където гледам и мечтая
изпуснати мечти в погубен свят.
Ще мине време, ще сменим мечтите,
сред хора други ще редим лъжи,
ще се залъгваме, че сме честити,
а вътре в нас по малко ще боли!
И тайно ще се връщаме обратно,
със мисли гузни, плахи, но - уви,
ще бъдеме далече, безвъзвратно
от нашите погубени мечти...
И впивайки във длани нокти остри,
и скърцайки безпомощно с зъби,
ще разбереме истините прости
за себе си и нашите мечти.
А те са - като сме щастливи,
да пазим всякак щастието си -
война да водим, да ги задържиме,
до нас наблизо - сбъднати мечти!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станимир Власакиев Всички права запазени
