Отново за Зимата
ОТНОВО ЗА ЗИМАТА
От облаците скочиха снежинки
и припнаха надолу да летят.
Във въздуха се бореха саминки
и търсеха край нас къде да спрат!
Те бяха първом хилави и слаби,
но тръгнаха полека да растат...
Зарадваха им се деца и баби,
че зимата бе тръгнала на път.
Зелената трева пред бялото отстъпи
и не след дълго всичко побеля
и в клоните кафявата боя отстъпи,
полека зимата ги завладя.
Децата тичаха и порозовяха
в очичките им радостта се скри,
в игрите щастието си не скриха
деня докато просто превели!
На казвайте, че Зимата е лоша,
че в нея се белее само сняг
и тя е скрила в себе се разкоша,
моментите от Коледния впряг!
Не казвам Зимата, че не е люта,
че тя е само една Красота.
С виелиците си е тя прочута
и тя е най-студеното в света!
13.01.2018г.София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
