30.11.2006 г., 10:44

Отпий от мен...

1.5K 0 6
Отпий от мен, от моята омраза,
дави се в болката на моите очи,
вземи си всичко със което ме наказа,
потъвай сам във ада, който сътвори.

Изгубвай се в коварните си нощи,
когато тишината в теб крещи,
моли ме болката ти да изтрия,
моли ме, както молех те преди.

Излей гнева си върху своите плещи,
разбивай себе си в стената от лъжи,
аз нямам нищо вече, за да те спася,
със теб във ада е и моята душа...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз смятам,че си писала под давлението на гнева.
    И сигурно на един дъх,нали?
  • Лично на мен много ми харесва,аз също пиша и имам мноого стихове посветени на омразата към някого и въпреки това нека правим любов,а не война
  • Стиха е силен, но чувството не е. Превърни го в любов!
  • Позволено ни е понякога да се чувстваме така. Но нека запазим само вярата и обичта, а всичко друго да бъде просто лош ден! Поздрави
  • Както любовта така и омразата и болката може да ги има на всички възрасти...Но не тая толкова омраза в себе си, просто ми е бил лош ден когато съм го писала

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...