Nov 30, 2006, 10:44 AM

Отпий от мен... 

  Poetry
1194 0 6
Отпий от мен, от моята омраза,
дави се в болката на моите очи,
вземи си всичко със което ме наказа,
потъвай сам във ада, който сътвори.

Изгубвай се в коварните си нощи,
когато тишината в теб крещи,
моли ме болката ти да изтрия,
моли ме, както молех те преди.

Излей гнева си върху своите плещи,
разбивай себе си в стената от лъжи,
аз нямам нищо вече, за да те спася,
със теб във ада е и моята душа...

© Мартина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Аз смятам,че си писала под давлението на гнева.
    И сигурно на един дъх,нали?
  • Лично на мен много ми харесва,аз също пиша и имам мноого стихове посветени на омразата към някого и въпреки това нека правим любов,а не война
  • Стиха е силен, но чувството не е. Превърни го в любов!
  • Позволено ни е понякога да се чувстваме така. Но нека запазим само вярата и обичта, а всичко друго да бъде просто лош ден! Поздрави
  • Както любовта така и омразата и болката може да ги има на всички възрасти...Но не тая толкова омраза в себе си, просто ми е бил лош ден когато съм го писала
  • да си призная, след прочита на този стих, погледнах профила. и се замислих, че много на твоята възраст пишете за омраза към някого. което е страшно и жалко. та вие сте във възрастта на любовта, макар и да е казал един велик поет - на любовта са всички възрасти покорни! не превръщайте това красиво чувство в омраза, просто го насочете към друг - да го направите щастлив! и то ще ви се върне, повярвай!
Random works
: ??:??