25.08.2010 г., 22:46 ч.

Отпивам на глътки нощта... 

  Поезия » Друга
600 0 6

 

 

Mисълта ми препуска във тъмното

като шарен и буен табун

и от двете страни по пътя

прожектира ми филм след филм.

 

Ето там сериал интересен –

как със сълзи отглеждам деца,

а във другия – бодра и весела

крача смело към свойта мечта.

 

Има даже фантастика чиста –

Град Футура, Главен Съвет,

под лъчистия купол светлинен

проектираме бъдния свят.

 

И филм исторически има,

нося “облак”, красив кринолин,

под перука съм скрила косите си,

а лицето под тонове грим.

 

Нейде екшън същински се вихри –

аз със два пистолета в ръце

смело стрелям мъжете,

те, силните, молят:

“Убий ме с любов”!

 

Има място дори и за сага,

дълга-дълга, за него и мен,

за разлъка и сълзи, и мъка,

а финал - то се знай -  хепиенд.

 

Във комедия истински хит съм,

ръся умности, остри шеги,

до сълзи разсмивам децата

и започвам със торти войни.

 

Във онзи мюзикъл прекрасен

даже текста си пиша сама,

обявявам конкурс “Глас назаем”,

че съвсем инвалид съм в слуха.

 

Разсъмва се, слънце изгрява,

над града се събужда денят,

отпивам на глътки зората –

филм в съня ли бе или...

моят живот?!

 

 

Бургас,18.01.2010


www.spiritofburgas.web244.com


© Соня Емануилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??