Отпивам на глътки нощта...
Mисълта ми препуска във тъмното
като шарен и буен табун
и от двете страни по пътя
прожектира ми филм след филм.
Ето там сериал интересен –
как със сълзи отглеждам деца,
а във другия – бодра и весела
крача смело към свойта мечта.
Има даже фантастика чиста –
Град Футура, Главен Съвет,
под лъчистия купол светлинен
проектираме бъдния свят.
И филм исторически има,
нося “облак”, красив кринолин,
под перука съм скрила косите си,
а лицето под тонове грим.
Нейде екшън същински се вихри –
аз със два пистолета в ръце
смело стрелям мъжете,
те, силните, молят:
“Убий ме с любов”!
Има място дори и за сага,
дълга-дълга, за него и мен,
за разлъка и сълзи, и мъка,
а финал - то се знай - хепиенд.
Във комедия истински хит съм,
ръся умности, остри шеги,
до сълзи разсмивам децата
и започвам със торти войни.
Във онзи мюзикъл прекрасен
даже текста си пиша сама,
обявявам конкурс “Глас назаем”,
че съвсем инвалид съм в слуха.
Разсъмва се, слънце изгрява,
над града се събужда денят,
отпивам на глътки зората –
филм в съня ли бе или...
моят живот?!
Бургас,18.01.2010
www.spiritofburgas.web244.com
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Соня Емануилова Всички права запазени
И кога почва конкурса, искам да се запиша! 
