Отражения
Лилави тюрбани развиват стълбове дим.
Асфалтът е мокър, прозрачен килим
и в него с
e виждат, безлични прииждатхиляди птици - неонови лампи,
угасват, загасват, после светват внезапно,
разплитат ръце от чер тюркоаз;
ножове, зъбери , гарвани грачат
и мръщят очи сред големия град.
В него се плискат безбрежни води
и хора се блъскат, големи и шумни;
люляк - лице скършва тежки криле
и гледа в сапфири безбвезди зефири,
преплита зеници с асфалта стопен.
Търси сред мрака и гледа в захлас.
Поройни звездите валят.
Метеори се свличат по свода небесен.
Пауни разтрварят очи от пера и
зелени оклюмват в болезнена песен.
И призраци бродят във сребърни роби
сред було венчално тлее нощта.
И се шепнат проклятия, хвърлят злини.
Панаири безчинни от малки тъги!
Жалки.Обречени.Чужди.Съблечени.
Колко тъга
и за теб и за мен, и за нас, за света
Се излива поройна в нощта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Пиперков Всички права запазени
