Feb 26, 2006, 9:04 PM

Отражения

  Poetry
2.2K 0 6

Лилави тюрбани развиват стълбове дим.

Асфалтът е мокър, прозрачен килим

и в него с

e виждат, безлични прииждат

хиляди птици - неонови лампи,

угасват, загасват, после светват внезапно,

разплитат ръце от чер тюркоаз;

ножове, зъбери , гарвани грачат

и мръщят очи сред големия град.

В него се плискат безбрежни води

и хора се блъскат, големи и шумни;

люляк - лице скършва тежки криле

и гледа в сапфири безбвезди зефири,

преплита зеници с асфалта стопен.

Търси сред мрака и гледа в захлас.

Поройни звездите валят.

Метеори се свличат по свода небесен.

Пауни разтрварят очи от пера и

зелени оклюмват в болезнена песен.

И призраци бродят във сребърни роби

сред було венчално тлее нощта.

И се шепнат проклятия, хвърлят злини.

Панаири безчинни от малки тъги!

Жалки.Обречени.Чужди.Съблечени.

Колко тъга

и за теб и за мен, и за нас, за света

Се излива поройна в нощта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Пиперков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...