9.01.2022 г., 7:39

Отражения

1.3K 0 2

За миг си представете, че отражението липсва?!

Как бихме се познали истината не видели

обърнати към другите за себе си незрящи?!

По пътя си ще минем своето неопознали?!

Дали понятията гордост, срамежливост и комплекси

щеше да ги има, а щяхме да си правим изводи

от срещи, от раздели, от градус на прегръдки,

на целувки, от звук на глас отправен

със ответни чувства?!

 

Толкова въпроси,  а отговор отдавна е измислен!

 

Кристално огледало, снимки, езеро лъчисто,

но най-реално всъщност си остава,

сам влюбен да повярваш взрян във влюбени очи отсреща!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отражението ми е достатъчно, за да си направя изводи...
  • Това стихотворение написах по зададена тема. Аз си го харесвам!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....