9.01.2022 г., 7:39

Отражения

1.4K 0 2

За миг си представете, че отражението липсва?!

Как бихме се познали истината не видели

обърнати към другите за себе си незрящи?!

По пътя си ще минем своето неопознали?!

Дали понятията гордост, срамежливост и комплекси

щеше да ги има, а щяхме да си правим изводи

от срещи, от раздели, от градус на прегръдки,

на целувки, от звук на глас отправен

със ответни чувства?!

 

Толкова въпроси,  а отговор отдавна е измислен!

 

Кристално огледало, снимки, езеро лъчисто,

но най-реално всъщност си остава,

сам влюбен да повярваш взрян във влюбени очи отсреща!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отражението ми е достатъчно, за да си направя изводи...
  • Това стихотворение написах по зададена тема. Аз си го харесвам!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...