3.06.2010 г., 23:45

Отрицателен отговор

828 0 12

Разреждам умората с мисъл

за почивка

  на Маями.    
Дозирам силите с поредното  
  кафе.    
Опитвам се да се усмихвам.  
  Защо ли    
непознато е това лице?    
И часовете ме притискат,    
и пак е минал този ден.    
Възможно ли е да поискам    
   да спре    
това без-именно Владение?  
  Не аз,    
то в мен да бъде? За миг поне?  
  И чувам…    
Няма как,човеко! Не си достоен  
  за спасение!  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...