kotel (Мариана Вълкова)
222 3619
3.06.2010 г., 23:45 ч.

Отрицателен отговор 

  Поезия
665 0 12

Разреждам умората с мисъл

за почивка
  на Маями.    
Дозирам силите с поредното  
  кафе.    
Опитвам се да се усмихвам.  
  Защо ли    
непознато е това лице?    
И часовете ме притискат,    
и пак е минал този ден.    
Възможно ли е да поискам    
   да спре    
това без-именно Владение?  
  Не аз,    
то в мен да бъде? За миг поне?  
  И чувам…    
Няма как,човеко! Не си достоен  
  за спасение!  

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??