Отричането - буря над море
Очите ти зад тъмни очила
щастливи силуети жадно пият.
Нима виновница е завистта,
която във сърцето ти се крие?
Вървят прегърнати и пръскат смях.
И въздухът край тях дори сияе.
Дали причината е възрастта?
Навярно никога не ще узнаеш…
Щастливите са птици без гнездо,
че цялото небе е техен пристан.
Защо за теб небето е затвор?
Въпросите ти отговор не искат…
Щастливи и нещастни са страни
на никога нехвърлена монета.
Тура се различава от ези
единствено с прибавката на „не”-то…
Отричането – буря над море
към дъното удавниците дърпа.
Навярно време е да разбереш
каквото надробиш – това ще сърбаш…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
