Отронен миг

25.01.2023 г., 18:34 ч.

Поезия

5.0 / 11

870 12 24

Отприщи душата свойте вопли,
в раздиплената бледа ранина.
Денят въздиша с улиците топли,
в отронена, безплътна синева.
С надеждата ми стихнала в очите,
чувам, диша слънчевият град.
От улицата отговарям шеговито,
на старец закачлив и белобрад.
Върви дете със майка си, подскача
роптае нещо, викайки на глас.
Прииска му се, сякаш да заплаче,
но кученце пролайва във захлас. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Докато стана тишина
Старци

Тук всеки ден по някой си отива. Дочакал утро - не дочакал мрак... Протяжно вие музиката жива. Прист...
Кръчма за самотници

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Страхове

Боя се да не дойде миг, когато денят ми вече ще е скучен, сив, и няма да разплаче тишината дори най-...

Още произведения »