Отронени листа
Случаен лист, от вятъра отронен,
докосна нежно сивия паваж.
Въздъхна тихо. Сън, или пък спомен,
споходи го!? А може би мираж!?
Случаен лист - невинен като грешка
на слънчево, прохождащо дете,
полегна уморено, по човешки,
под схлупеното, делнично небе.
Нищожна част от вечната вселена,
понесена от своята съдба...
Случайни листи - жълти и зелени,
танцуват с вятър, плачат под дъжда.
Притихнали, заспиват на земята,
далеч от корен, клон, цъфтеж и плод,
свободни, като памет с дъх на лято
и крехки, като всеки миг живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
