30.01.2024 г., 22:00

Отрова ("Обичам те")

991 2 6

Глух изстрел отекна във мрака.

"Всичко за миг ще приключи."

А нека утре звънят на вратата, 

за гости сега е заключена.

 

Отдавна погребани думи;

Напук на здравия разум

дъждът от мисловни куршуми

ковеше ковчег от измяна.

 

Но кой беше този нещастник

да легне във него без време?

Свещта без причина не гасне.

В предсмъртна агония стене

 

две думи отровени с гордост;

Смъртта идва сладко-горчива

за чувства с просрочена годност.

"Обичам те" също убива.

 

-ж.т 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жуж Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...