Глух изстрел отекна във мрака.
"Всичко за миг ще приключи."
А нека утре звънят на вратата,
за гости сега е заключена.
Отдавна погребани думи;
Напук на здравия разум
дъждът от мисловни куршуми
ковеше ковчег от измяна.
Но кой беше този нещастник
да легне във него без време?
Свещта без причина не гасне.
В предсмъртна агония стене
две думи отровени с гордост;
Смъртта идва сладко-горчива
за чувства с просрочена годност.
"Обичам те" също убива.
-ж.т
© Жуж All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
