kaffevmestomen (Нели)
8 23
19.12.2010 г., 21:29 ч.

Oтровни капчици 

  Поезия » Бели стихове
772 0 4

Oтровни капчици се стичат
по изгоряла ваза.
Сълзи очите ми покриват,
а любовта ми е измъчвана с въпроси.
Твоята болка ме убива
 и ме прави по-силна това,
което нямам.
Къде е всичкият ми смисъл,
къде е вярната надежда?
Защо ли всичко се така обърка
 и какво говоря тази вечер?
 Птица страшна кацна на мойта ръка
 и ми натежа ужасно,
но аз не понечих да я изгоня,
 защото тя беше нещото най-прекрасно,
което някога съм виждала
 и може би ще видя.
Заби дълбоко остри нокти
в ръцете и лицето
и ме гледаше с окото,
голямо, черно то и кръгло,
което сякаш знае
какво ми е сърцето.
Ах, миг, поспри,
тъй прекрсаен си ти за мене,
но мигът не чака и отлита,
сякаш никога не е бил
и няма да бъде.
Щом знам, че ще умра,
защо не живея,
не зная,
но щом знам, че ще живея,
сякаш искам да умра.

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • На мен пък последните редове най-много ми харесват, има много смисъл в тях.
  • Щом не сте разбрали,значи никога не сте се чувствали така, а може би и не е трябвало да го разбирате
  • Ставаме двама, в туй дере.
  • Четох, четох, и загубих нишката. Накрая така и не разбрах какво точно иска да каже авторката. Последните 4 реда тотално ме хвърлиха в дерето на недоумението.
Предложения
: ??:??