Oтровни капчици
Oтровни капчици се стичат
по изгоряла ваза.
Сълзи очите ми покриват,
а любовта ми е измъчвана с въпроси.
Твоята болка ме убива
и ме прави по-силна това,
което нямам.
Къде е всичкият ми смисъл,
къде е вярната надежда?
Защо ли всичко се така обърка
и какво говоря тази вечер?
Птица страшна кацна на мойта ръка
и ми натежа ужасно,
но аз не понечих да я изгоня,
защото тя беше нещото най-прекрасно,
което някога съм виждала
и може би ще видя.
Заби дълбоко остри нокти
в ръцете и лицето
и ме гледаше с окото,
голямо, черно то и кръгло,
което сякаш знае
какво ми е сърцето.
Ах, миг, поспри,
тъй прекрсаен си ти за мене,
но мигът не чака и отлита,
сякаш никога не е бил
и няма да бъде.
Щом знам, че ще умра,
защо не живея,
не зная,
но щом знам, че ще живея,
сякаш искам да умра.
© Нели All rights reserved.
