Oтровни капчици

Dec 19, 2010, 9:29 PM

Poetry » White poetry

856 0 4

Oтровни капчици се стичат
по изгоряла ваза.
Сълзи очите ми покриват,
а любовта ми е измъчвана с въпроси.
Твоята болка ме убива
и ме прави по-силна това,
което нямам.
Къде е всичкият ми смисъл,
къде е вярната надежда?
Защо ли всичко се така обърка
и какво говоря тази вечер?
Птица страшна кацна на мойта ръка
и ми натежа ужасно,
но аз не понечих да я изгоня,
защото тя беше нещото най-прекрасно,
което някога съм виждала
и може би ще видя.
Заби дълбоко остри нокти
в ръцете и лицето
и ме гледаше с окото,
голямо, черно то и кръгло,
което сякаш знае
какво ми е сърцето.
Ах, миг, поспри,
тъй прекрсаен си ти за мене,
но мигът не чака и отлита,
сякаш никога не е бил
и няма да бъде.
Щом знам, че ще умра,
защо не живея,
не зная,
но щом знам, че ще живея,
сякаш искам да умра.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

adky (Адриана)

2010-12-20T23:23:06+02:00

На мен пък последните редове най-много ми харесват, има много смисъл в тях.
kaffevmestomen (Нели)

2010-12-20T22:21:19+02:00

Щом не сте разбрали,значи никога не сте се чувствали така, а може би и не е трябвало да го разбирате
ellyst (Ели)

2010-12-20T15:50:17+02:00

Ставаме двама, в туй дере.
MevJones (Мев Джоунс)

2010-12-20T00:07:40+02:00

Четох, четох, и загубих нишката. Накрая така и не разбрах какво точно иска да каже авторката. Последните 4 реда тотално ме хвърлиха в дерето на недоумението.