Отрязване на сянка
ОТРЯЗВАНЕ НА СЯНКА
Не зная камъкът кърви ли,
когато ритнат го край пътя,
защо понякога – без сили,
пред болката на чужд изтръпвам.
И трябва ли да съм разумна,
ако не ми достига време?
Пристигаш ти сред нощ безлунна –
душата ми в залог да вземеш.
Омръзна ми да си обиден –
а не умея да забравям.
От теб не мога да си ида –
но смисъл няма да оставам.
Пусни ме, имаш си пустиня,
в която рози не виреят.
Щом сянката ми стъпи в тиня,
отрязвам я – да оцелея!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
