yotovava (Валентина Йотова) yotovava (Валентина Йотова)
174 2.8K
May 2, 2025, 5:40 PM

Отрязване на сянка

  Poetry
303 3 4

ОТРЯЗВАНЕ НА СЯНКА

 

Не зная камъкът кърви ли,

когато ритнат го край пътя,

защо понякога – без сили,

пред болката на чужд изтръпвам.

 

И трябва ли да съм разумна,

ако не ми достига време?

Пристигаш ти сред нощ безлунна –

душата ми в залог да вземеш.

 

Омръзна ми да си обиден –

а не умея да забравям.

От теб не мога да си ида –

но смисъл няма да оставам.

 

Пусни ме, имаш си пустиня,

в която рози не виреят.

Щом сянката ми стъпи в тиня,

отрязвам я – да оцелея!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0