30.12.2004 г., 14:15

ОТСЪСТВИЕ

1.5K 0 1
 Нарисувах врата
 и отворих вратата,
 и погледнах оттатък,
 но ме нямаше там.
 
 Преобърнах света
 и звездите съборих,
 и погледнах отгоре,
 но ме нямаше там.
 
 Аз измислих деня
 и в поток го превърнах,
 и се взрях, но не зърнах
 аз лицето си там.

 Но затворих очи
 и разчезнах нещата,
 и познах празнотата -
 и отсъствие бях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...