Оттам не иде нищо
в неделя
в моя личен момент
вървя и те търся там
където беше наше
взех душата си - да бъде
на открито
а ако заромоли - да звъни
окъпано...
мъча се да изглеждам
замислена
кога беше това
можеш ли да дойдеш
пак с развят перчем
свиркайки
да изчакаме нощното небе
и закъсняла светулка
да поговорим за щурците
... и песента им
с тиха несподелена мъка и
дъх на отава...
всичко е наред - няма сълзи
добра е нощта
тишината - кротка
оттам не иде нищо
а аз съм още тук...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дима Всички права запазени
