Jan 29, 2011, 8:24 PM

Оттам не иде нищо 

  Poetry » White poetry
522 0 8

в неделя

в моя личен момент

вървя и те търся там

където беше наше

взех душата си - да бъде

на открито

а ако заромоли - да звъни

окъпано...

мъча се да изглеждам

замислена

кога беше това

можеш ли да дойдеш

пак с развят перчем

свиркайки

да изчакаме нощното небе

и закъсняла светулка

да поговорим за щурците

... и песента им

с тиха несподелена мъка и

дъх на отава...

всичко е наред - няма сълзи

добра е нощта

тишината - кротка

оттам не иде нищо

а аз съм още тук...

© Дима All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??