17.03.2011 г., 6:59

Отведи ме от тук

980 0 0

Заведи ме до обичаната ми земя.
Там, където топлината е най-приятна,
като първото пролетно слънце.

Заведи ме там, където светлината си пробива път,
покрай бреговете на реките и езерата.
Tам, където тревата е вечнозелена.

Заведи ме там, където всеки изгрев е невероятен.
Tам, където слънцето докосва всяка сутрин 

с първите си лъчи лицето ти.

Отведи ме от тук...
Аз искам да живея.
Tам, където небето е ясно и синьо
и въздухът ухае на цветя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...