17.03.2011 г., 6:59

Отведи ме от тук

978 0 0

Заведи ме до обичаната ми земя.
Там, където топлината е най-приятна,
като първото пролетно слънце.

Заведи ме там, където светлината си пробива път,
покрай бреговете на реките и езерата.
Tам, където тревата е вечнозелена.

Заведи ме там, където всеки изгрев е невероятен.
Tам, където слънцето докосва всяка сутрин 

с първите си лъчи лицето ти.

Отведи ме от тук...
Аз искам да живея.
Tам, където небето е ясно и синьо
и въздухът ухае на цветя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...