Заведи ме до обичаната ми земя.
Там, където топлината е най-приятна,
като първото пролетно слънце.
Заведи ме там, където светлината си пробива път,
покрай бреговете на реките и езерата.
Tам, където тревата е вечнозелена.
Заведи ме там, където всеки изгрев е невероятен.
Tам, където слънцето докосва всяка сутрин
с първите си лъчи лицето ти.
Отведи ме от тук...
Аз искам да живея.
Tам, където небето е ясно и синьо
и въздухът ухае на цветя.
© Мартин Николов Всички права запазени