Mar 17, 2011, 6:59 AM

Отведи ме от тук

  Poetry » Other
979 0 0

Заведи ме до обичаната ми земя.
Там, където топлината е най-приятна,
като първото пролетно слънце.

Заведи ме там, където светлината си пробива път,
покрай бреговете на реките и езерата.
Tам, където тревата е вечнозелена.

Заведи ме там, където всеки изгрев е невероятен.
Tам, където слънцето докосва всяка сутрин 

с първите си лъчи лицето ти.

Отведи ме от тук...
Аз искам да живея.
Tам, където небето е ясно и синьо
и въздухът ухае на цветя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...