22.01.2022 г., 18:57

Отвори очи

990 3 9

„Искам чудо!“ – извика детето.

„Ти си чудо – прошушна клонака –

и пристигаш оттам, откъдето

всеки благо известие чака.“

 

„Ех, че чудо!“ – възкликна жената

и земята превърна в градина.

Вятър лек й разроши косата,

поигра си и после замина.

 

Чудо има ли? – мъжът се пита,

гледайки замислено простора.

Ято щъркели оттам долитат

и кръжат над къщите отгоре.

 

Щом за живот отваряме очи

и за любов сърцето ни е лудо,

щом слънцето дарява ни с лъчи,

всеки ден е малко земно чудо!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Sarieva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....